„Във вековния мрак Шипченското училище е било пламък,

който е разпращал искри на север от Балкана и на юг по равна Тракия.“

 Чудомир

          В миналото Шипка е била огнище на духовен живот. Духовната енергия, която в тъмните и безпросветни времена на чуждото робство бавно, но неотстъпно просветлявяла душите на шипченци, ги подготвяла за бъдещето.
          Шипкалии били добри хора и вярващи християни, но безпросветни. От ревностните пазители на българската православна вяра – странстващите монаси от разпилените в различните краища на поробена България манастири, дошла искрата на духовното просветление и в никому неизвестната Шипка.
         В Шипка подслон на тези скромни пътуващи монаси е давала старовремската църквица „ Свети свети Константин и Елена“, с малкия метох към нея.
          Тук монасите проповядвали Божието слово, а когато се задържали за повече време, учели малките дечица на четмо. Свещениците в Шипка, за да съхранят православната християнска вяра сега и за в бъдеще, започнали да обучават само момчета.
          Първоначално се изучавала само азбуката, след което учениците се учели да четат отделни текстове от църковните книги.
          В началото писане и смятане нямало. Скоро обаче започнали да пишат най-напред на панакида, а по-късно – и на проста хартия.
          Според показанията на старите шипченци, първата и най-стара килия в Шипка е тази на поп Минчо, отворена през 1710 година. Тя се намирала в дома му. По-късно се появяват и други килии.
          Последната килия, отворена в Шипка, била на поп Стефан Караджов.
          Не след дълго назряла огромна нужда от създаване на Обществено училище в Шипка. Метохът, отремонтиран и разширен през 1835 година, се превърнал в Обществено училище.
          Бавно, но неотстъпно Общественото училище в Метоха придобивало светски характер. През 1870 година, поради нарастване броя на учениците, се налага да се търси нова сграда. Мястото избрали сред селото и строителството започнало през март 1870 година.
          През 1872 година първата жена учителка – Петрана Чирпанлиева, основава девическо училище, в което се обучавали около 100 шипченски момичета.
          През 1877 година Метохът бил опожарен. Цели 3 години децата на Шипка не ходели на училище.
          През 1882 година започва строеж на нова сграда – върху основите на изгореното училище, която през учебната 1883-1884 година била завършена и подслонила учащите се.
          Патронният празник определили да бъде в деня на Светите братя Кирил и Методий. На тях било наименувано училището.
          Постепенно шипченското училище става районна прогимназия за селата Шейново, Хаджидимитрово, Дунавци, Голямо Дряново и Ясеново. След края на войната народното образование става държавна политика.
          През месец февруари 1937 година е съставена комисия за избиране на място за построяване на ново училище. В началото на 50-те години на ХХ век отваря врати новата училищна сграда – Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“.
          През 2015 година училището отпразнува юбилей – 180 години светско и 305 години килийно училище.
          За будния дух на шипчани говори факта, че в едно малко балканско село се отваря школо, в което се преподават светски науки, почти наравно с Априловската гимназия.
          Така незабелязано Шипка изиграва своята скромна роля в Просвещението на народа.
ОУ СВ.СВ.КИРИЛИ МЕТОДИЙ - гр. Шипка
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.