История

„Във вековния мрак Шипченското училище е било пламък,

който е разпращал искри на север от Балкана и на юг по равна Тракия.“

 Чудомир

          В миналото Шипка е била огнище на духовен живот. Духовната енергия, която в тъмните и безпросветни времена на чуждото робство бавно, но неотстъпно просветлявяла душите на шипченци, ги подготвяла за бъдещето.

          Шипкалии били добри хора и вярващи християни, но безпросветни. От ревностните пазители на българската православна вяра – странстващите монаси от разпилените в различните краища на поробена България манастири, дошла искрата на духовното просветление и в никому неизвестната Шипка.

         В Шипка подслон на тези скромни пътуващи монаси е давала старовремската църквица „ Свети свети Константин и Елена“, с малкия метох към нея.

          Тук монасите проповядвали Божието слово, а когато се задържали за повече време, учели малките дечица на четмо. Свещениците в Шипка, за да съхранят православната християнска вяра сега и за в бъдеще, започнали да обучават само момчета.

          Първоначално се изучавала само азбуката, след което учениците се учели да четат отделни текстове от църковните книги.

          В началото писане и смятане нямало. Скоро обаче започнали да пишат най-напред на панакида, а по-късно – и на проста хартия.

          Според показанията на старите шипченци, първата и най-стара килия в Шипка е тази на поп Минчо, отворена през 1710 година. Тя се намирала в дома му. По-късно се появяват и други килии.

          Последната килия, отворена в Шипка, била на поп Стефан Караджов.

          Не след дълго назряла огромна нужда от създаване на Обществено училище в Шипка. Метохът, отремонтиран и разширен през 1835 година, се превърнал в Обществено училище.

          Бавно, но неотстъпно Общественото училище в Метоха придобивало светски характер. През 1870 година, поради нарастване броя на учениците, се налага да се търси нова сграда. Мястото избрали сред селото и строителството започнало през март 1870 година.

          През 1872 година първата жена учителка – Петрана Чирпанлиева, основава девическо училище, в което се обучавали около 100 шипченски момичета.

          През 1877 година Метохът бил опожарен. Цели 3 години децата на Шипка не ходели на училище.

          През 1882 година започва строеж на нова сграда – върху основите на изгореното училище, която през учебната 1883-1884 година била завършена и подслонила учащите се.

          Патронният празник определили да бъде в деня на Светите братя Кирил и Методий. На тях било наименувано училището.

          Постепенно шипченското училище става районна прогимназия за селата Шейново, Хаджидимитрово, Дунавци, Голямо Дряново и Ясеново. След края на войната народното образование става държавна политика.

          През месец февруари 1937 година е съставена комисия за избиране на място за построяване на ново училище. В началото на 50-те години на ХХ век отваря врати новата училищна сграда – Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“.

          През 2015 година училището отпразнува юбилей – 180 години светско и 305 години килийно училище.

          За будния дух на шипчани говори факта, че в едно малко балканско село се отваря школо, в което се преподават светски науки, почти наравно с Априловската гимназия.

          Така незабелязано Шипка изиграва своята скромна роля в Просвещението на народа.